Забравихме как изглеждат в бели престилки. Сега са в ботуши, гащеризони, шлемове, маски, ръкавици и шапки. Трудно могат да бъдат разпознати. Така работят четирима лекари, шест медицински сестри и пет санитарки във Вътрешното отделение на МБАЛ - Айтос, което вече е Ковид отделение. Но маските не могат да скрият милосърдието и куража на тези айтоски дами, приели мисията да лекуват ковид-19 на първа линия.
Представете си какъв стоицизъм е нужен да издържиш само една дневна смяна, която продължава шест часа. Или нощната, която е 12 часа. И всичко това - на етаж пълен с болни от ковид-19, нуждаещи се от лечение, в условията на тотална и непрекъсната дезинфекция. В облекло, в което са нужни усилия да дишаш.
Питам старшата сестра Дафина Георгиева, която е и общински съветник, как обичайно минава един работен ден в отделението. "След като съм си изпила кафето, следва пълна дезинфекция, обличане на предпазното облекло и отново дезинфекция. Тогава вече съм готова да се кача на втория етаж в отделението, където са болните. Така минават шест часа, в които понякога не пием вода или други течности, за да не се налага да ходим до съблекалната и отново да извършваме процедурата по събличане, обличане и дезинфекция", разказва ми от дистанция Георгиева, която въпреки тежките условия, не е загубила чувството си за хумор.
На дългото нощно дежурство, свалят защитните облекла само когато почиват, отново след пълна дезинфекция. Няма събота, няма неделя - работят по строго определен график. А след всяка смяна, предпазните облекла остават в болницата и се перат на високи градуси, уточнява старшата сестра.
Не се ли страхувате да не заразите близките си, децата вкъщи, питам настоятелно Дафина Георгиева? "Всеки се страхува, особено ако е наясно, до какво състоявие може да се стигне и какви са пораженията от вирусната инфекция. Но колкото и невероятно да звучи - мисля, че ние сме най-защитени. Защото не правим компромиси с превенцията - нон стоп миене на ръце, дистанция, дезинфакция - това е неизменна част от работата ни, от живота ни сега," разказва Георгиева
В такава обстановка лекуват болните от ковид лекарите д-р Силвия Маркова, д-р Светлана Янакиева, д-р Стойка Иванова, д-р Фатме Хасан. Грижи за тях полагат петте основни мед. сестри в отделението Милена Сотирова, Марина Вълчева, Айтен Сабри, Гюлфие Шабан, Дафина Георгиева. Дежурства дават Мария Иванова- главната сестра и мед сестрите Ваня Големанова, Стояна Иванова джипи сестра и Стефка Марчева. Заедно с тях в ковид отделението са санитарките Белкъс Емин, Зейнеб Халил, Севилджан Мюмюн, Цонка Маринова и Златина Симеонова.
И не само това - в голяма степен, тези дами, посветили се на медицината, заместват близките на болните. Защото пациентите са в изолация, а техните най-близки хора - под карантина. "Наш човешки дълг е да им даваме кураж и по възможност да облекчаваме престоя им в отделението", казва още Георгиева.
Питам я, идвало ли ти е на ум да се откажеш, както го направиха десетки медици в България? Защото рискуваш своя живот и този на близките си. "Това е въпрос на собствена преценка, решението е лично. Вероятно, всеки има своята причина да го направи. Само ще кажа, че при нас никой не е пожелал да напусне, и не защото не ни е трудно, а защото знаем, че пациентите разчитат на нас. Нещо повече - както вече стана известно, нашият единствен пулмолог се зарази с ковид по време на работа. И през цялото това време, докато се лекуваше, д-р Силвия Маркова помагаше за лечнето останалите болни. Никой, който е бил свидетел на тези усилия на д-р Маркова, не би могъл да напусне поста си. Главната мед. сестра Мария Иванова е също с нас, работи редом с нас в отделението. Управитлят на МБАЛ Айтос д-р Паруш Парушев изцяло е поел грижата да не ни липсва нищо и да работим спокойно, доколкото това е възможно при пандемия. Считам, че Ковид ни обедини, направи ни екип, в който всеки може да разчита на другия. Имаме обща цел, която следваме всеки ден, всеки час.", категорична е мед. сестра Дафина Георгиева.
Заради високия ръст на заразени с ковид, от 1 октомври т. г., 20-те легла в отделението са почни винаги заети. Два са тежките случаи през последната седмица, болните са транспортирани в Бургас, където възможностите за реанимация са далеч по-големи.
Един италианец беше сравнил лечението на пациенти с ковид, с татуировките - оставят следи за цял живот. Със сигурност това е един от най-трудните периоди в живота на айтоските медици, посветили се на борбата с вирусната инфекция. Покланяме им се, с надеждата, че възможно най-скоро днешната реалност ще бъде само тревожен спомен.
НП
Снимка 1
Няма как да разпознаете старшата сестра Дафина Георгиева в работно облекло
Снимка 2
Старшата и главната медицински сестри, а между тях - санитарката Цонка.
Снимка 3
Без текст
Снимка 4
Главната сестра Мария Иванова е готова за нощно дежурство
Снимка 5
Без текст
Снимка 6
Ежедневието на санитарките
