"Концепцията на Министерството на туризма за туристическо райониране на България и учредяването на Организация за управление на туристически район „Южно Черноморие” е първият сериозен опит да бъдат обединени усилията и ресурсите на общините в област Бургас. Приветствам това обединение, което отдавна трябваше да се случи. Сигурен съм, че заедно ще бъдем по-успешни, каза кметът на Община Айтос Васил Едреев пред в."Черноморски фар".
Айтос, заедно с общините Поморие и Руен вече има положителния опит от сдружяването на общините с цел популяризиране на туристическите обекти в район Поморийска залив и Източна Стара планина. Успешно е реализиран първият междуобщински проект в областта - в резултат са изработени седем туристически пакета, които обединяват тематично малко познати и нови туристически обекти на територията на трите общини. Включването на всички 13 общини в Организацията означава събирането на по-голям административен опит и финансов ресурс за координация и управление на туризма на регионално ниво, коментира още айтоският градоначалник.
Обищна Айтос с готовност се включва във форума, преценявайки възможността за развитие на потенциала, който има на своята територия. Айтос има своите предимства и може да предложи различния туристически продукт. Има своите туристически приоритети и стратегия за развитието на културен, кулинарен, спортен, поклонически, СПА, ловен и екотуризъм.
"Тепърва ще трупаме опит и се надявам, че съвместната ни работа с останалите 12 общини ще ни даде възможност да се впишем като една от атрактивните и търсени дестинации в туристическата карта на район "Южно Черноморие", коментира още кметът Едрев.
Основният туристически обект, с които Община Айтос се включва в Организация за управление на туристически район „Южно Черноморие” е Архитектурно етнографския комплекс "Генгер", стопанисван от общинското търговско дружество "Генгер" ЕООД - Айтос. Това е действаща на открито етнографска експозиция, която представя най-типичните за айтоския край народни художествени занаяти и архитектурата на стария град от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век. Алеята на старите занаяти в „ГЕНГЕР” пази и продължава местните занаятчийски традиции в ателиетата на майсторите - грънчар, медникар, кошничар, дърворезбар, шивач, хлебар и др.
От повече от десет години насам, туризмът в "Генгер" не е само идея. Потокът от туристи, които могат да оценят айтоските старини и тайнството на традиционните занаяти, осезателно се увеличава с годините.
С гайдар, с хляб и сол и керамични огърлици посрещат гостите си в „Генгер”. И не мислете, че тук има на служба специални посрещачи. Вместо да стои зад бюрото си, управителят с усмивка поздравява всеки гост, а служителите на комплекса им поднасят символичните подаръци, изработени от сръчните ръце на потомствения майстор грънчар Атанас Орлов.
После, попаднали в неповторимата атмосфера на стария град, под чардаците на старите къщи, туристите с интерес слушат подробности и факти от айтоската история и от летописа на комплекса. В ателиетата, занаятчиите демонстрират старинната технология за обработка на глина, дърво, мед и разказват, как традицията се е предавала и съхранявала през годините, за да се превърне днес във визитна картичка на Айтос. А Етнографската къща предлага спокойствието на сякаш непокътнатата от един век, уредба в дома на средно заможен айтозлия.
Традиционни български ястия и вино от запазената марка „Генгер” туристите могат да опитат в механата, където всеки детайл от уредбата е свързан с традициите. Следва посещение на Винарната - там дегустацията на ароматните и отлежали вина, произведени от местни винени сортове, много често се превръща в кулминация на разходката из стария град. Тя включва и изненадата от приготвеното на пясък кафе и бялото сладко, танците на хорището и чудните околни пейзажи, калдъръма и изложбите на сувенири и картини.
"Генгер" имаизключително добри възможности да се развива, да се разширява и обогатява с нови ателиета, къщи за гости и изложбени зали, по поречието на река "Славеева", която го свързва с единственият в Южна България изкуствено създаден парк "Славеева река".
Паркът е част от един цялостен комплекс за отдих, култура, спорт, туризъм и съхранени традиции на територията на град Айтос. Свързаността му с многото природни, исторически и архитектурни забележителности го правят една от най-търсените дестинации за български и чуждестранни туристи в региона.
Само по време на популярните в цялата страна фолклорни празници „Славееви нощи”, инициирани от композитора Филип Кутев в родния му град, за изяви на откритата сцена в парк „Славеева река” се събират хиляди изпълнители от различни фолклорни области на страната. Празниците са най-старите в региона и се провеждат всяка година в началото на м. юни. През 2016 г. те имаха своето 48-мо издание.
Интерес към редките растителни видове на територията на парк „Славеева река” от години проявява Софийски университет „Кл. Охридски”. През 2008 година, ръководството на Университета излезе с категоричното заключение, че заради редките си растителни видове паркът в град Айтос може да се превърне в Ботаническа градина. Дървестните и храстовите видове са засаждани активно на територията му в продължение на 25 години. А в продължение на още 50 години са провеждани различни залесителни дейности и кампании.
През почивните дни, броят на айтозлии и гостите на Айтос, които посещават парка надхвърля 1500-2000 души на ден. Изградени са екопътеки с цел запознаване с природните забележителности на региона. В близост до парк „Славеева река” се намира и ловният резерват „Гермето”, който годишно се посещава от хиляди туристи.
От 45 години, в парка е изграден Зоопарк „Айтос” – един от общо 18 лицензираните в България. Посетителите на зоопарка са над 30 хил. годишно. За над 200 уникални екзотични животни и птици са създадени добри условия за живот – изградени са екоклетки, разширяват се площите за отглеждането им, грижите за хранителния режим и здравето им са поверени на ветеринари и на екип от зооспециалисти.
Свързаността на парка с Ловно-стрелкови комплекс "Айтос" е другата причина за огромния интерес на посетителите. Тук тренират и провеждат състезания и турнири десетки стрелкови клубове от страната. За риболовните клубове и стотиците любители на риболова от района, най-голямата атракция е язовир „Парка”, който също се наимра в парк „Славеева река”.
Няколко хиляди души годишно посещават Айтос, за да тренират и се състезават в турнирите по скално катерене на отвесните скали над парка. По думите на специалистите, естествената отвесна скала е единствената в Южна България.
В непосредствена близост са и най-известните айтоски природни забележителности – скалните образования „Трите братя”, „Казаните”, „Кралимарковски стъпки”,и др.
Един от символите на Айтос е скалната група „Трите братя” на площ от 1 ха - скалното образование във вид на сфинксове, които се издигат на 300 м източно от Айтос. Има много легенди за тези скали. Най-разпространената от тях е за трима братя – войни. Всеки път, когато нашественици обсаждали града, тримата братя излизали от камените си ризи. С огромните си мечове и богатирска сила те влизали в битки с врага, за да защитят местните хора. След като заплахата отминела, тримата братя се връщали на хълма над града, за да починат. Те заспивали в камена прегръдка, за да се събудят, ако над града надвисне нова опасност.
Скалните образования са разположени на територия от 3000 дка, находище на единствения в страната рядък растителен вид „бодливо сграбиче”,” айтоски клин” (Astracantha aitosensis) или както местните го наричат „генгер”.
Цялото находище на местообитанието е включено в защитена зона “Айтоска планина” от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Местностите Трите братя и Казаните около град Айтос, където е единственото естествено находище на генгера, са обявени за природна забележителност през 1972 г. Айтоският генгер е включен в европейския списък на редките, защитени и ендемични растения с категория "рядък". Десетки хиляди ученици, студенти и любители на природата посещават парка, за да видят естествените условия при които расте този вид. С решение на Общински съвет - Айтос, в една от старите къщи в "Генгер" ще бъде изграден Посетителски център "Айтоски генгер".
В парк "Славеева река" е изграден и нов православен храм на името на Св. Йон Кръстител с подход и водно съоръжение, в което на Йордановден ритуално се хвърля кръста.
Природна забележителност “Айтоската кория” в м.„КАРА-ПЕЛИТ” На 5 км източно от град Айтос, недалеч от главния път София – Бургас се намира Айтоската кория в м. „КАРА-ПЕЛИТ” (черен цер). Тази гора е специфично и уникално по дълговечност насаждение от летен дъб, запазено още от начото на Османското владичество. Айтоската кория се простира на площ от 150 дка. Засадена е преди повече от 500 години с жълъди, донесени от Света гора, Атон. Това е единствената в страната изкуствено залесена гора с летен дъб с толкова древна история. След Освобождението корията остава собственост на църквата „Свети Димитър Солунски” в Айтос и е известна като “Черковната кория”. Черковната кория изпъква с огромните си дървета и представлява характерна дървесна растителност, разположена сред обширна и плодородна равнина. Най-старите дървета са на възраст около 500 години.
През 1972 година Айтоската кория е обявена за природна забележителност
Други айтоски забележителности, добра база за развитие на поклоническия туризъм са църквата „Св. Димитрий Солунски”, построена през 1844 година и обновената стара джамия в центъра на града, една от първите построена в България през 1435 година от султан Баязид.
Богата музейна сбирка във възрожденската къща „Петър Станев” пази доказателства за древната история на Айтос. В къщата се намира и Художествената галерия на НЧ "Васил Левски 1869".
Историята на Айтос съхранява и Параклисът-костница "Св. Димитър", построен на мястото на старата градска църква и окончателно завършен на 16 август 1902 г. Ръководството на строежа е било възложено на градския кондуктор-техник Петко Златарски. Първомайстор е бил Деню Дончев от Тревненско. Околовръст е имало християнско гробище. Останките на починалите, между които и на православни свещеници, погребани под олтара на старата църква, били събрани и положени в параклиса, която е с доста голяма дълбочина.
Параклисът е изцяло реставрирани по повод честванията за Освобождението на Айтос на 6 февруари 1998 г., обособен е исторически комплекс с паметника „Дядо Иван”, дело на скулптура Христо Танев.
Община Айтос е богата на минерални извори. Балнеотуризмът вече прави първите си стъпки в общината с изграждането на СПА център в с. Съдиево с хотел, еднофамилни къщи и СПА процедури.
Освен "Савееви нощи", Айтос има традиционни културни празници, свързани с родния град и календарните празници - от 21 години се празнува Диня на Айтос на Димитровден, 26 октомври. Всяка година през м. април се провежда общински фестивал за надпяване и надиграване "От Цветница до Гергьовден", а през м. декември - "Коледарско надпяване" и изложби свързани с местните традиции и обичаи. Етническото многообразие е друга причина за богатството на традиции. В Айтос, от 12 години се провежда традиционният ромски фестивал на изкуствата и занаятите, на общоградски празници се почитат и мюсюлманските традиции.
Айтос има добра база и за развитие на спортния туризъм, която непрекъснато се обновява с финансиране по европроекти и национални програми.
Много са историческите, архитектурни и природни забележителности, спортните и културни обекти, които са включени с вече готови работни или идейни проекти в Общинския план за развитие на Община Айтос - 2014-2020 година. Туризмът е сфера, която Община Айтос може и иска да развива, най-вече на основата на чистата природа, добрите условия за инвеститорите, европроектите и с подкрепата за инициативите на местния бизнес.
