ДВАМА ИЗВЕСТНИ БЪЛГАРСКИ ОРНИТОЛОЗИ С АЙТОСКИ КОРЕН
ПРОФ. ЗЛАТОЗАР БОЕВ ПРЕД НП
- Проф. Боев, благодарим Ви за жеста към Айтос - за книгите на Вашия баща Николай Боев, които дарихте на библиотеката в родния му град?
- Предоставих на читалището в Айтос някои данни, източници на информация, които съм намерил в разни лични и други източници. Книгите са една нищожна част от неговата библиотека, която беше вкъщи. Той почина през 1985 година, имаше над 14 хил. тома книги, отделно хиляди списания - колосално количество. Доста книги имаше и отпреди Освобождението. Но е логично, баща му (моят дядо) е бил книжар в града.
- Разкажете ни за айтоския род на баща Ви, за вашия дядо?
- Дядо ми по бащина линия Крум Боев, за съжаление, не го познавам, защото е починал на 1 юни 1960 г. в Айтос, бил съм едва 4 - 5-годишен и не го помня. Иначе, като дете съм идвал всяко лято в Айтос, имахме роднини по бащина и майчина линия. Майка ми е родом от с. Баня (Бургаско). Семейството на баща ми е имало къща в центъра на Айтос. След 9 септември 1944 г. е била национализирана. Първоначално в нея е била разположена градската поликлиника. Помня като ученик, че на фасадата имаше надпис „Книжарница Крум Боев“. Като студент направих снимка на тази къща, защото ми беше интересно - надписът с големи черни букви все още беше на фасадата. Вече нямаме роднини в Айтос, всички починаха.
- Дядо Ви е бил осъден от Народния съд?
- Да, за съжаление. Заради неоснователно наклеветяване е бил осъден от т. нар. Народен съд и изпратен през 1944-1945 г. в Бургаския затвор. Крум Боев бил един от най-будните айтозлии, имал малка собствена книжарница в къщата си. Баща ми четял в книжарницата всички книги на природонаучна тематика. А свободомислието си, вероятно е наследил от двамата му дядовци – единият Никола Боев е бил опълченец в битката за освобождението на Стара Загора, а другият – Дико Джелебов е бил революционер и знаменосец в четата на Георги Кондолов в Преображенското въстание. Златка Боева – майка на баща ми, беше учителка по френски и руски език в Айтос. Помня я добре, тя почина през 1974 г..
- Какви са спомените за баща Ви?
- Баща ми беше много зает с науката си човек. Много обичаше книгите, може да се каже, че бе голям библиофил, дори книгоман. Много книги имаше вкъщи. Целият апартамент беше пълен - до антрето, в неговата стая, навсякъде. Набавяше ги от цял свят, включително и при командировки в чужбина. Имаше връзки с антиквари от Париж, Прага, Киев, Москва, Ленинград, и от къде ли не. Купуваше интересни редки книги, които нямаше как да се доставят по онова време, особено - чужда западна литература. От цял свят му изпращаха книги негови изтъкнати колеги – техни автори. Беше човек, който поддържаше активна кореспонденция, запазил съм много писма.
Сещам се за нещо любопитно, което може да ви е интересно. Някъде към края на 60-те години на м.в., негови колеги, френски орнитолози споделили, че са силно обезпокоени от провеждането на военни танкови маневри в блатата в делтата на река Рона. Баща ми бил силно притеснен и съпричастен като чистокръвен природозащитник срещу тази антиприродна акция. А между другото, точно там е едно от най-големите гнездовища в Европа на розовото фламинго. Баща ми пише едно прочувствено писмо до генерал Де Гол срещу тези военни маневри, с молба да ги прекратят. Запазил съм това писмо. По този повод написах едно материалче, като любопитен етюд от живота му в списанито на Българското дружество за защита на птиците.
- Вероятно е написал писмото на френски?
- Да. Баща ми владееше френски, немски, чешки, полски, руски, италиански, английски по-слабо. Още като ученик е имал идея да учи орнитология в Милано в Италия. Имал е кореспонденция с най-големия италиански орнитолог Едгардо Молтони, който му изпращал всяка една своя научна публикация. Имах два-три тома от тези публикации, които подвързах и подарих на библиотеката на Природонаучния музей. Изпращал му е книги на италиански, за да кандидатства и да учи зоология и орнитология в Италия. Но идва Втората световна война, и тази идея не се осъществява. Животът му тръгва в съвсем друга посока.
- Бил е младеж от малък провинциален град - как се е родил у него този огромен интерес към птиците и животните?
- Не знам точно как. Но като дете е имал голям гълъбарник, бил е много запален по гълъбите. Още тогава е имал идея да напише книга за гълъбите. Той много хубаво рисуваше. Сам правеше илюстрациите на книгите си, и не само на своите.
Има едно дружество на анималистите и художниците на научна илюстрация, създадоха го преди 4-5 години. Според тях, баща ми е първият български научен илюстратор на природно-научни илюстрации. По повод 100-годишнината от рождението му през 2022 г., обмислят да направят юбилейна изложба в музея с негови миниатюри и илюстрации от научно-популярни книги, които той е илюстрирал. Не само илюстрации на негови книги, но и на книги от други зоолози. Всички илюстрации рисуваше с перо и туш. Бяха много добри, много верни от зоологична гледна точка. Правил е и много карикатури на свои колеги. Имам запазени доста интересни, закачливи и находчиви, най-различни карикатури на много учени от цял свят.
- Продължавате делото на баща си - повече от 40 години работите в Националния природонаучен музей?
- Откакто завърших, работя тук, и тук ще се пенсионирам. Целият ми живот, трудовият ми стаж мина тук, в Природонаучния музей. Моите интереси са в областта на палеоорнитологията и археоорнитологията. Може да се каже, че у нас в България съм първият, до сега никой не се е интересувал и занимавал с тези области на науката. Имам доста неща натрупани за тези години.
- Вие полагате основите на палеоорнитологията като научно направление в България. Разкажете нещо любопитно.
- Намерените досега в България фосили на птици са с възраст от 11 млн. г. до късното средновековие. Известни са над 120 находища, от които съм събрал техни костни останки. Така през годините описах 4 рода, 36 вида и 1 подвид птици нови за световната наука. Един вид (тесалската гъска) описах от находище в Тесалия в Гърция. Освен от България и Гърция проучвал съм материали от Азербайджан, Виетнам, Нова Зеландия, Сърбия и др. Сред по-значимите ми открития вероятно са и намирането на първите птици носорози в Европа, първите черни франколини в Източна Европа, първите орли змияри в света, първите щрауси и пауни в България, най-древните свраки в света, както и много други, но по-разбираеми за специалистите. България стана една от най-проучените държави по отношение на фосилната и субфосилната орнитофауна. Над 1% от изкопаемите птици в света са описани от мен. Установивил съм общо над 410 таксона – 318 вида, 120 от които са изчезнали (изкопаеми) от късния терциер и кватернера.
- Тези открития са свързани с много пътувания?
- Бил съм на всички големи археологически обекти в България. Тук само ще спомена, че направих една много интересна, според мен, публикация - за изображенията на птици в мозайката на най-голямата базилика в Пловдив, която беше възстановена преди 3-4 години. Оказаха се доста екзотични видове от Източна Африка. Много от видовете са от Етиопия и Судан. Излизат изключително интересни неща отвсякъде, но просто няма време. Не може един живот да стигне за всичко.
- Какво още искате да постигнете?
- Много неща искам - както се казва, апетитът идва с яденето. Имам още непубликувани материали, които съм събирал в по-предишните години - искам да ги определя, да ги публикувам. Тук, в музея започна един голям проект по дигитализация на колекциите. Моите колекции, събирани през всичките тези години ще трябва да бъдат дигинализирани чрез специални компютърни платформи , за да станат достъпни в интернет и да се ползват. Това тепърва предстои. Аз отговарям специално за две колекции в музея. Едната (палеоорнитологична и археоорнитологична), включва фосилните и субфосилните птици и наброява почти 19 000 екз., а другата (остеологична или скелетна) е с над 4000 екз. Това е най-богатата скелетна колекция на птици в югоизточната половина на на Европа. -
- И Вие и баща Ви сте пионери в много научни инициативи. Знаем, че на Николай Боев е идеята за делфинариума във Варна /виж на стр. 2/, за Червената книга на България? Какво още не знаем?
- Да, това се знае. Но малко известно е, че емблемата на природозащитата в България - силуета на брадатия лешояд, е също негова. През 40-те години, още като студент, баща ми я русива. Решават, че рисунката е добра за лого, и става емблема. За съжаление, брадатият лешояд изчезва от България, но силуетът му остава като емблема. Сега се правят опити за неговото завръщане в природата ни.
- Ще наследи ли някой фамилния интерес към орнитологията?
- Малкият ми син Златозар сега учи в Софийската математическа гимназия . Има интерес към биологията, познава добре птиците. Но има време. Нека сам да се определи.
НП
СНИМКА 1
Проф. Златозар Боев
СНИМКА 2
Книжарницата на Крум Боев, чийто надпис се съхранява почти 40 години след нейното национализиране (заедно с цялата къща) от народната власт през 1945 г.
СНИМКА 3
Дядото Крум Боев
СНИМКА 4
Паметна плоча в църквата „Св. вмчн Димитър“ в Айтос на борците за национално освобождение от града, сред които е и прадядото. (Проф. Боев: Когато докарах книгите в Айтос преди няколко месеца, се отбих и в тази църква. Попитах за плочата, казаха ми, че вероятно е прибрана с други ценни предмети в параклиса, но в този ден нямаха достъп до него и не я видях. Т.е. сега тази плоча не е свободно изложена.)
СНИМКА 5
Николай Боев
